english

ВНИМАНИЕ ЦЕНИТЕЛЮ НА КИНОТО!

От уважение към режисьора и екипа на ТАМ, филмът може да се гледа само на телевизор, десктоп, лаптоп или таблет. Ако сте на едно от тези устройства, филмът ще се зареди в червеното каре преди плаката.

Ако сте на мобилно устройство, филмът няма да се зареди на страницата. Заповядайте пак тук в удобен за вас час.

Препоръчваме Ви да гледате ТАМ на спокойствие, за да усетите ефекта му.

Какво Казва публиката

Защо СВОБОДНО

ВЯРВАМ, че ТАМ е карта нарисувана от разказите на хората снимани във филма. Бих искал да споделя тяхната мъдрост и красота с колкото може повече от Вас. (Богдан Дарев)

„Нека вдъхновението винаги те води към дълбините на великото кинематографско изкуство.“  - Теодосий Спасов

ТАМ

ТРЕЙЛЪР

След 23-ри години в Америка, Богдан получава зелена карта и се връща в България за първи път.

Документален, 2018г., 60 мин., цветен, HD, съдържа гола сцена, не съдържа насилие, българско аудио, английски субтитри. Продуцент и режисьор: Богдан. Филмът е осъществен с подкрепата на Българско Културно Общество ПЧЕЛА.

Гледай „ТАМ“ СВОБОДНО

Всички филми имат субтитри на английски. Моля кликнете CC иконката да ги активирате.

ГЛЕДАЙТЕ НА ТЕЛЕВИЗОРА

  • Можете да използвате кастинг на Chromecast, Firestick или Android, за да гледате филма на телевизор.
  • Прехвърлете цялата страница на Вашия Chromecast, а не само филма.
  • Понастоящем не поддържаме Airplay към Apple TV.

ИСКАМ ДА ПОЗДРАВЯ РЕЖИСЬОРА!
Може да пишеш на Богдан на guest@filmabee.com.

АБОНИРАЙ СЕ ЗА СВОБОДНИЯ БЮЛЕТИН
НА РЕЖИСЬОРА и ПИСАТЕЛЯ БОГДАН ДАРЕВ

„Думата, с която мога да опиша филма е, любов.“ - Тина
„Филмът ми въздейства на различни нива - буди в мен чувства от личните ми преживявания и битки, но и състрадание към вас и вашата лична история. А не е ли това, което прави един филм впечатляващ? Способността му да изкара наяве дълбоко скритите ни мисли и да ни пренесе на друго място.“ - Йоана
1995

Богдан емигрира в САЩ.
2000

Богдан завършва кино майсторство.
2018

Най-сетне Богдан получава зелена карта.
2019

ТАМ се показва на българската диаспора от 18 града в САЩ.

Бански страчета

Атанас Янчовичин-Тасе, основател на Фолклорна група „Бански“ старчета" на премиерата на „Там“. Младежката формация има участие във филма.

Световнопризнатият музикант

Теодосий Спасов със сърдечно пожелание към режисьора Богдан след премиерата на филма: „Нека вдъхновението винаги те води към дълбините на великото кинематографско изкуство.“

Режисьорът и продуцент

Богдан с водещите на Преди Обед.

ПРЕСА

В ДУМИТЕ НА режисьорА

25 града, 3 държави

След 23 години получих зелена карта и незабавно купихме самолетни билети за България. Преди да предприема пътуването, което за мен беше път на дълбоко изцеление и себеопознаване, се запитах дали изобщо да го снимам.

Отне ми няколко минути да взема решение. Решение, за което съм изключително благодарен. Излъчването на филма и реакциите на публиката ми показаха, че това не е само моята лична история, но тази на всеки емигрант, било то българин или не, напуснал страната си.

Нещо повече, философските пластове във филма поставиха под въпрос много от моите личните убеждения, както и ефективността на някои съвременни социални структури. Филмът „Там“ даде на хората възможност за оживен диалог.

През по-голямата част на 2019 г. бях на път –  от световната премиера в Сиатъл на 4-ти ноември 2018 г., през вечно гостоприемния и иновативен румънски филм фест, до над 100-годишния киносалон в Портланд. От най-старата българска общност в Щатите, създадена през 1930 г. в Питсбърг, до наскоро основаната българска общност в Нашвил. От Манхатън в Ню Йорк, до българската премиера в село Лилково в Родопите – земята на Орфей.

Благодаря на всички многобройни ТАМчовеци и на лидерите на българските общности, които ни събраха заедно!

От Земя До Стомана

В зората на 20-ти век, жителите от цели български села тръгват към Питсбърг. Там новите емигранти започват работа във фабриките за стомана. Не мога да си представя, кой точно е първият човек, който им е разказал за богатствата на Америка? Или пък, какви са били обстоятелствата или разтурените мечти, които са създали предпоставките за това междуконтинентално пътешествие? Дали младите, с милостинята на старите, са повели селата си? Дали са тръгнали, въпреки сълзите на старата майка?

Представям си статуята на свободата надвесила се като родопска скала над моите прадеди. А те - смаяни, с погледи насочени към факлата наново разпалила тяхните угаснали мечти. Облечени поне частично в това облекло, което в днешно време наричаме автентично, търсим го под дърво и камък и го споделяме на социалните мрежи. А техните куфари какво ли ‘там’ са носели?

Преди да тръгнат, знаели ли са, че един от прякорите на Питсбърг е бил “Адът с отворения капак”? Някой разказвал ли е за нощните лампи, които са осветявали пътищата чак до 10 сутринта и гаснели, чак когато слънцето се издигало най-високо - толкова замърсен е бил въздуха. Как тези пришълци, оженени от поколения за българските планини и ливади са се адаптирали в един град оцапан до черно от прогреса на индустриализма? Дали за връщане е можело дори да става въпрос? Може би по-правилният въпрос е кой е останал само в ум и тяло, и кой в сърце?

През 1930 се отворя първия Българо-Македонски Културен Център от тези, които остават. Какво по-хубаво от това, че ТАМ се прожектира в читалището, където поколения от българи и македонци са се събирали да празнуват и да бъдат заедно. По същият начин в далечната 2019, ние продължаваме да се събираме, да празнуваме, с разликата, че повечето български общности в чужбина нямат читалище, което да наричат свое.

Запознавам се с Ед, учтив, светъл и мил човек на възраст, внука на основателите на читалището. Запознавам се и с двама от братовчедите му. Един от тях ми казва - Нашите родители са построили града. Нито Ед, нито братовчедите му говорят български. Ако ги срещна на улицата по нищо няма да позная, че носят българския ген. Прегръщам жена си за снимка и се питам дали нашите внуци един ден ще отидат да гледат български филм, който се прожектира в чужбина? И дали на път към дома си ще си спомнят за дядо Богдан и баба Мария и ще ги припознаят в една любовна история. Една история разказана на друг език.

Бъдете будни, здрави и вдъхновени!

„Еха! Превъзходен документален филм, който навява мисълта, че ние не можем да се върнем „Там“, но не това е най-важното, защото това „Там“ го носим като отпечатък в сърцата си. Силно препоръчвам, ако имате въможност да гледате този безценен филм!“
ерик - ТАМ
„Изгледах филма „Там“ и на следващия ден поисках прошка от майка ми.“
клариса - там
„Филмът ми въздейства на различни нива - буди в мен чувства от личните ми преживявания и битки, но и състрадание към вас и вашата лична история. А не е ли това, което прави един филм впечатляващ? Способността му да изкара наяве дълбоко скритите ни мисли и да ни пренесе на друго място.“
йоана - ТАМ
„Здравей, Богдане! Изгледах филма ти с голям интерес, защото ме заинтригува още от самото начало с гласовете на познати хора - мои приятели...и  после ме пренесе в твоята лична история, спомени, трогателни преживявания и емоции! Радвам се, че има хора като теб! Благодаря, че споделяш тези ценни мигове от живота ти с нас! Сърдечни поздрави и бъдете здрави.“
Недялко Недялков - TAM
„Думата, с която мога да опиша филма е, любов.“
тина - ТАМ