Филмаби и Българско Общество ПЧЕЛА

представят

Криво Садовско в Свищов

Людмил Крумов
„Криво Садовско на 21-ви век е приказка с очаквано неочакван край. Приказка с много гласове, интрига и развръзка-рожба на века и времето. Пиеса, която люлее в недрата си Балканите, но е омесена по новому. Но и как би могло да бъде иначе, като се има предвид кой стои зад аранжимента… Людмил Крумов е майстор в създаването на подобни приказки – и заради таланта му, и заради въображението, и заради многото реки, които е преплувал като музикант, но и заради отношението му към българската музика.” Даниела Найберг

ЗАХРАНИ Людмил Крумов / Купи песента

Криво Садовско в Свищов

Приказка с очаквано неочакван край...

Научи повече за артиста

Людмил Крумов

През април миналата година, когато всички ни затвориха в къщи и масово музикантите почнаха да пускат видеа с техни изпълнения, се запознахме с Галин Ненов – познат също така като бийтбоксър с артистичния псевдоним Килаби (бийтбоксър демек човек който имитира барабани и различни перкусии и не само, с уста и глас; Килаби сиреч пчела трепач дето бръмчи). Той ми писа, че харесвал нещата които пускам и би било супер ако направим нещо заедно – примерно един бучимиш (народен танц в 15/8).  

Ха! Неравноделни неща с бийтбоксър? Супер! Тези които познават малко или много музикантските ми напъни от последните 15тина години сигурно знаят, че съм радетел на идеята за правене на музика в която е вплетена българската музикална традиция. Един вид поборник за една мъничка моя лична българска кауза. От известно време насам изследвам импровизацията в народната музика като разписвам и анализирам важни за развитието на тази наша форма на изкуство изпълнители кларинетисти – от Рамадан Лолов, Стойчо Кузмов, през Петко Радев, Младен Малаков, Иво Папазов та чак до днешните герои като Петър Войников и Альоша Стефанов.

Един ден разписвайки изпълнения на Петко Радев се сетих за Пчелата Трепач и си помислих защо да не направим добре познатото на всички Криво Садовско Хоро с китара и бийтбокс. Естествено като човек, който не може да избяга от себе си, програмирах един доста сложен барабанен трак в 13/8 който напомня дръм ен бейс стила от 90те години на миналия век. Под сложен разбирайте нещо като да вместиш в два такта Вазовата епопея Опълченците на Шипка написана отзад – напред и разбъркана в произволен порядък. Пратих трака на Галин и го питах може ли да го научи до края на седмицата.

Три месеца по-късно… Разбира се, че трака беше ненаучаем, но Бръмчащата Пчела Трепач не се отказа – заслужава кредит за мъжество!  През това време аз записах бас китара и мелодията изсвирена на джаз китара и тамбура. Поразредих малко колянната форма на традиционното парче за да се впише някак в джазовите ми композиционни разбирания. До тук добре. А какво правим с акомпанимента? Реших да джазирам положението още повече и програмирах биг бенд акомпанимент – саксофони, тромбони, тромпети – както си му е реда.

През цялото време се сещах за Petko RadevПетко Радев и неговото изпълнение. Той е безспорно един от хората които имат голям принос в развитието на народната музика и е вдъхновил и повлиял на много кларинетисти от това време, чрез отношението си към звука на инструмента и композиционния подход в интерпретирането на тази музика. Като класически музикант е свирил доста години в Миланската Ла Скала.

Вдъхновен от историята му реших да включа и класически момент в аранжимента като реверанс към именно тази част от музикалната персона на Петко Радев, който също така да служи като препратка и към влиянието на класическите композитори обработвали народна музика. Избрах средната част като най-лирична и от начало направих контапунктов фон изсвирен от обой, кларинет и фагот (който по-късно бе заменен от бас кларинет). Във втората част добавих камерния струнен оркестър и валдхорните.

Но да почнем всъщност от начало:

Всяка част от аранжимента е със свой собствен характер носещ съответната символика. Интродукцията включваща биг бенда започва тържествено, едва ли не парадно създавайки усещането за ентусиазъм и триумф присъщи на младостта и всяко едно начало. Следва изложението на основната мелодия започнато от тамбура към която при повторението се приобщава и гъдулката.

Кавалът и хармоничния акомпанимент наподобяващ арфа и изсвирен от китара се появява във втората част, която звучи като припев на песен. Следва първото солово изложение – кавал и барабани – напомнящо на батална сцена от филм за прабългарската конница (примерно).  За дамите – представете си Живко Василев в прабългарски доспехи с меч в ръка препускащ на черен кон из горнотракийската низина под тътена на бойни барабани (Борислав Петров влиза в ролята на ударна пехота). Във второто изложение на основната мелодия гъдулката Пейо Пеев подема разговора като отговор на тамбурата в началото подкрепена от кавала. Следва втория припев където всички дружно припяват утвърждавайки основната тема на разговора (малко утопично, нали?).

Във втората интерлюдия се оказваме в един загадъчен модерен свят с внезапно различно напрегнато звучене. Като че ли от далече се разнася камбанен звън, който ни въвежда в храма на класическата музика. Тамбурите плахо ни водят, съпровождани от контрапунктния мистичен звук на обой, кларинет и бас кларинет – разказват историята на момчето от село Свобода, Чирпанско извървяло пътя от народната музика към класиката, от селото до храма на изяществото.

Симфоничния звук на струнните и валдхорните подчертават значимоста и отговорноста  носена от слугите на съвършенството – артистите. В края на тази част звука на барабаните ни  извежда от ефирната атмосфера на класическата изтънченост и ни напомня основния припев – цел на пътуването. Този път обаче към припева е добавен нов мощен западен звук – звука на промяната, на новото – на биг бенда. Звук който акцентира важни моменти от припяването, сигнализирайки ни че идва нещо ново, младо, различно. В последващата соло интерлюдия новото в лицето на бийтбоксъра (Бръмчащата Пчела Трепач) търси своето място в пътешествието заедно с традиционния но някак си обогатен звук на тамбурата. Следва период на ска- еуфория в който като че ли всеки допринася със собственото си звучене към празничната суматоха.

В третата соло интерлюдия напред излиза характерния традиционен глас на гъдулката. Глас добре познат, но говорещ някак си различно – уж същите неща, но изказани по нов начин и правила, съчетавайки традиция и съвремие. Следва нова тема в нова тоналност – нов диалог, нови спорове, нови търсения срещащи съпротивата на наследството от минали времена.

В този дебат участват всички – стари, млади, традиционни и нови. Всеки търси мястото си на съществуване в новата реалност. Следва финала в който всички празнуват след направените компромиси и научените уроци – всеки със своето собствено уникално звучене допринасящо за изгарждането на един нов по обогатен, голям и шарен звук стабилно стъпил на основите на традиция и надграден с наученото от сблъсъка с други племена и култури.

Амин!

Надявам се, че сега можете да чуете Криво Садовско в Свищов по един нов начин – като множество картинни сцени разказващи историята на едно пътешествие по света и обратно към дома.

Научи повече в сайта на Людмил Крумов тук.

Музикантите

Людмил Крумов (България/Холандия) – китари, тамбури, акустичен и електрически бас, програмиране, аранжимент, смесване, продуцент

Пейо Пеев (България) – гъдулки

Живко Василев (България) – кавали

Борислав Петров (България) – барабани

Константин Илиев (България/Холандия) – баритон, тенор, алт саксофони, кларинет

Ирма Корт (Холандия) – обой

Александру Симу (Румъния/Холандия) – бас кларинет

Симеон Симеонов (България/САЩ) – цигулки

Джорджи Думитриу (Румъния/Холандия) – виоли

Юсиф Баракат (Еквадор/Палестина) – контрабаси

Ирина Ширкова (България/САЩ) – виолончело

Рая Хаджиева (България/Холандия) – тромпети

Павел Щербаков (Русия/Холандия) – тромбони

Красимир Костадинов (България) – валдхорни

Галин Ненов – Килаби – бийтбоксинг


Рич Маузер (САЩ)- смесване

Нейт Ууд (САЩ) – мастериране


Българско Общество ПЧЕЛА – ко-продуцент

Рецензия

„Криво Садовско на 21-ви век е приказка с очаквано неочакван край. Приказка с много гласове, интрига и развръзка-рожба на века и времето. Пиеса, която люлее в недрата си Балканите, но е омесена по новому. Но и как би могло да бъде иначе, като се има предвид кой стои зад аранжимента…

Людмил Крумов е майстор в създаването на подобни приказки – и заради таланта му, и заради въображението, и заради многото реки, които е преплувал като музикант, но и заради отношението му към българската музика. Аз бих нарекла това отношение „респект“. Респект към “старите майстори”. Уважение към “класиците”. А заедно с респекта – интелигентна майсторска оркестрация и подбор.

Людмил-Крумовата версия на обичаната „крива“ пиеса стига право в сърцето на съвременния слушател – българин, западноевропеец, американец или друг, който има вкус към новите прочити на българската музика. Познавам тази аудитория (която често се самоопределя като Bulgaria-and-the Balkans music and dance lovers) и мога почти физически да усетя реакциите при първото чуване на пиесата (а и слушането й изобщо).

Криво Садовско, в оригинала хоро, все така подтиква към танц. Провокира тялото да реагира на необичайния ритъм. Почти импулсивно. С рамене, шия, крак. Но този танц е различен. Той няма общо с хореографиите на клубовете за хорà. Това е танц на 21-век, на 2021. Неравноделна радост, индивидуален танц. Танц, който кореспондира с други сола (и със света) посредством общо преживяната наслада от срещата с хубава музика.

Искрени поздравления на Людмил Крумов, на всички музиканти, както и на целия екип, направил възможно появата на тази пиеса!”

Даниела Найберг

„Всяка част от аранжимента е със свой собствен характер носещ съответната символика. Интродукцията включваща биг бенда започва тържествено, едва ли не парадно създавайки усещането за ентусиазъм и триумф присъщи на младостта и всяко едно начало. Следва изложението на основната мелодия започнато от тамбура към която при повторението се приобщава и гъдулката. Кавалът и хармоничния акомпанимент наподобяващ арфа и изсвирен от китара се появява във втората част, която звучи като припев на песен. Следва първото солово изложение – кавал и барабани – напомнящо на батална сцена от филм за прабългарската конница (примерно).” Людмил Крумов