В града на спасението

Даниела Найберг
Как само интересно
пресичат се
стъпки на хора и птици
по пясъка
И сякаш никой не знае
къде точно отива
Но хората
временно само
могат да браздят
посоки без име
Затова са тук
Да си починат

70% от Вашата покупка ЗАХРАНВА Даниела Найберг, Людмил Крумов и Мария Апостолова.

Покупката ви включва:

  • MP3 файл
  • Дигитална книга от 46 страници

Научи повече за артиста

Даниела Найберг

Даниела Найберг е етнохореолог и културолог. Пише научни текстове в областта на етнохореологията, както и пътеписи, есета и стихове. Автор е на стихосбирките „Мирис на вода” (2004; 2005), „Последната неделя на септември“ (2011), „В ухото на раковината“ (2016), „Избрах да запиша“ (2018), както и на редица научни изследвания.

Нейни стихове и есета са публикувани в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Любослов“ и другаде. Живее и работи в САЩ от 2008 г. Пътува, танцува, пее, рисува, хореографира, фотографира, изнася доклади, преподава и се радва на всичките си дейности. Даниела е един от координаторите на “Readings from the Heart of Europe” при University of Washington.

Прочети блога на Даниела Найберг „Пътешествия с Дарлинг“ тук.

Людмил Крумов

Людмил Крумов е български джаз китарист и композитор. Живее и работи в Холандия, където е завършил музикалното си образование. Изпълнителската му дейност е свързана с имената на видни представители на световната джаз сцена като Бранфорд Марсалис, Ралф Питърсън, Реджи Уошингтън, Раян Ханселър, Мишел Варекамп, Теодосий Спасов, Антони Дончев и др.

Преподавал е джаз и българска народна импровизация в Европейски и Американски учебни заведения като: Texas State University (San Marcos, USA), Orange County School of Arts (Orange County, Los Angeles, USA), Los Angeles City College (Los Angeles, USA), CODARTS (Rotterdam, NL), Prins Claus Conservatorium (Groningen, NL), Delft University (Delft, NL), Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (Пловдив).

Научи повече за Людмил Крумов и новата му композиция „Криво Садовско в Свищов“ тук.

Рецензия от Ирен Петров

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. Поезията по начало има силата да въздейства по много и най-различни начини, в зависимост от целта на автора. При някои (особено при по-младите) автори обикновено се търси елемент на изненада, на скандалност, понякога и на жестокост, дори отвращение от страна на читателя при сблъсъка с истинността и откровеността на текста.

При Даниела обаче въздействието е на друго духовно равнище. Стихотворенията в книгата излъчват такова всеобхватно спокойствие на духа, че създават усещането за всеобщ мир на цялото човечество. Това са стихотворения, писани в края на лятото на тази трудна за всички година, и то за необичайно кратко време – между 29-ти август и 10-ти септември. Трудно е човек да си представи, че само за 13 дни у един поет могат да възникнат толкова много моменти на проникновение, че от тях да бъде съставена цяла книга. Но фактът, че мястото на писане е Созопол, този така необикновен крайморски град, в който душата като че ли попада в друго измерение, обяснява тази свръхконцентрация на вдъхновението.

Даниела е подготвила изключително проникновен музикално-поетичен пърформанс заедно с композитора Людмил Крумов, който е написал музика специално за стиховете, превръщайки ги в музикални истории. Ще чуем гласът на Даниела, който сякаш твори тук и сега стиховете, вместо да ги рецитира. А ето и няколко късчета от „В града на спасението“.

Всяко стихотворение има своя собствена музика, която някак повлича читателя и го кара да се носи в ритъма му, попадайки в един красив паралелен свят, в който мигът става вечност, а вечността се превръща в блаженство. Вълни, ефирно нежни изгреви, недокосвани миди, среднощен рок в съседния бар, ритуално потапяне в морската вода – всички тези елементи на перфектната почивка носят още по-голямо значение, когато са изписани на листа. И изведнъж времето се скрива някъде, тялото и духа са в неопределена възраст, ако се опитам да я назова, със сигурност ще допусна грешка, но във всеки случай, носещи лекотата на едно най-сетне щастливо битие, достатъчно, за да засити всички сетива. Това са стихове за всички малки, едва забележими чудеса в света и краткото ни съществуване, които някак убягват на погледа, а тъкмо те са бисерите, за които си струва да се живее.

Ирен Петрова за „Българка“.

Какво би станало
ако думи
стихове
нестройни рими
бяха напирали да излязат
а аз все бях казвала
„после“
Ами после
тях нямаше да ги има
И мен нямаше да ме има
Човечец
Напуснал този свят
Поради експлозия